Художник

23 сент. 2010 г., 11:43

Поэзия » Другая

808 0 4

ХУДОЖНИК

Пред рамките на своите картини

в ръка с палитра от бои,

той щрих след щрих рисува фини,

изпълнени с любов очи.

Тук сложи мъничко по-синьо,

там само точка резеда

и аз не знам кога е минал

и запечатал в погледи света.

Рисувани затуй, че са красиви,

че носят в себе си зора,

те ще живеят в многото картини,

дори и да изчезнат от света.

Видял, че татко Леонардо

в съзнанието ни навеки влиза,

за него не важи ембаргото

да се признай за син на Мона Лиза.

За внук на Микеланджело Буенароти,

наследник на Верокио сега,

на четката на Дюрер и на Брьогел

и на прекрасните тицианови платна.

И седнал в тройката на Репин,

пред „Царството на Флора” от Пусен,

във бой със „Егер” на Жерико вплетен,

той коленичи пред мадоните на Рафаел.

Сред блясъка на своите картини

в ръка с палитра от бои,

художникът сред нас е минал

и е оставил в рамките следи...

BOSS. (Ясен Радулов)

2010-09-24T21:38:55+03:00

Хубаво е...
kirilpetrov (Кирил Петров)

2010-09-24T21:24:04+03:00

харесах този стих.
sunffloers (Галя Мяховска)

2010-09-23T21:43:24+03:00

И е оставил в рамките следи.....!Поздрав!
laramaylin (Нина Чилиянска)

2010-09-23T15:29:11+03:00

Харесах!