20 нояб. 2020 г., 10:18

Художник 

  Поэзия » Любовная
483 1 0

Да бъда художник е лесно,

дори и да нямам талант,

това е така интересно,

досущ като глупав курсант.

 

Да гледам отсреща жената,

рисуваща автопортрет,

че нежно потрепва с ръката,

а аз да пледирам поет.

 

Сигурно смешен изглеждам,

изкуство в стая градим,

главата небрежно си свеждам,

не вярвам да стана значим.

 

Жадувах да седна до нея,

да бъдем анфас до анфас,

и почнах така да копнея,

и гледах , и писах в захлас.

 

С какво ще си храним децата,

унило сега пребледнях,

таланта е праг на чертата,

умираш мизерно в крах.

 

Спомних си думи на татко,

нещо се стисна в мен,

спомних си само за кратко,

каза ми в юлския ден.

 

- Не може да бъдеш художник,

не може да бъдеш поет,

ще бъдеш еднакъв безбожник,

ще носиш скъпарски каскет!

 

Това ли ме чакаше честно,

не исках да бъда злодей,

звучеше ми толкова грешно,

не исках да бъда лакей.

 

© Ana-mariq Dimitrova Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??