RainaVakova
431 2770
2 авг. 2020 г., 00:30

Художникът на Нищото 

  Поэзия » Другая
768 4 5

Няма светлина.
Илюзията за присъствие 
топи се, 
разпада се на атоми. 
Един художник, 
нарисувал Нищото, 
го слуша как мълчи. 
Трохите на съня му
хранят стаята. 
Свещта ще догори,
когато скъса перлите на вдъхновението, 
на пода да се пръснат, 
да заиграе котката
с очи като жълтици
и нежни лапи. 
А всичко е достатъчно. 
Сега.
Дори и в бъдеще. 
Свободен да се моли, 
поглъща тишината. 
Отмерили безкрая, 
завинаги бездомни, 
треперещите птици
небето разлюляват. 
Заради лятото. 
Стъклото се поти. 
Целуваме се - Нищото е цяло.

© Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ви, момчета... В тази абстракция се преплитат усетите ми за липса и присъствие. В това противоречие самотата е неизбежна...
  • Стихотворението води към асоциацията за "Черният квадрат " на Казимир Малевич...И в картината, както и тук намирам авангардната идея за поетично сливане на минало и настояще и търси отговорите на автентичното изкуство.
    Дано бъда разбран.
    Поздравления, Райна!
  • Хареса ми.
  • Благодаря, Слънчо!
  • Художник на думи си Райне!
    Прочетох с голямо удоволствие!
    🍀🍀🍀
Предложения
: ??:??