Аз съм утрешният вестник, носещ твърде неразбрани вести.
Аз съм утрешна, ала тиражът
няма да се свърши до септрември,
когато ще обичам истински.
Изгнилите листа ще ме повикат
да танцувам със скъсаните си пантофки.
Захвърлената маратонка сама лежи в калта,
когато е септември, защото другата останала е в август.
Оставяйки по пътя малко себе си, умирам и се свършвам...
като утрешния вестник.
По реповете ме излагат гола и наивна,
на показ съм, а искат да ме скрият. ...