Хълм

1 мая 2011 г., 10:36

Поэзия » Философская

550 0 2

Ще види ли някой
как страда сърцето
във някой ъгъл,
сред влажната зимна мъгла.

Ще види ли някой
как стене душата,
самотна,
обвита до край в тъмнина.

Вървиш пак нагоре -
там, дето звездата блести,
там, дето огрява небето и свода
на старите детски мечти.

Но хълмът висок е,
а силните нявга криле
безмислено търсят опора
във нечии чужди ръце.

И ето - пак падаш
в зелената, лепкава кал.
И тук пак ще страдаш,
понеже не си съумял...

Не се срамувай, плачи!
Аз искам да видя
как падат сълзите
от твоите топли, красиви очи.

Хълм

Свързани произведения

Комментарии

Предложения