БЕЗРАЗЛИЧНА съм и това те убива,
не долавяш дори нота в нощта
и вярваш с глътка надежда,
че аз ще се върна сама -
не друга, а пак същата.
И раняваш отново съзнанието си
с прощални погледи и тихи слова,
а те са някъде заровени
из предишните стари спомени.
И усещаш нещастие в деня,
раздиращ се от болка и печал,
че вече не съм твоя, че дори съм ничия,
но отново мислиш, че съм там...
И търсиш ме из спомени горещи,
молещи ме с поклон,
но мен ме няма и това не е спектакъл -
изигран като дебют в празния салон.
И стон и болка, мрак и пустота -
посрещат те още отдалече,
уловим и недосегаем, обичащ,
но това не те прави неразбираем.
И безразлична аз оставам,
вярваща в себе си и в своя път жена -
ненамираща утеха и на чуждо рамо,
скитница по душа и по съдба.
И няма да се предам -
ще вървя до края, за да уловя нечия ръка,
ще я хвана силно...
и ще забравя за теб и за всичко онова!
И някак тъй - все още БЕЗРАЗЛИЧНА,
няма да те откривам дори в предишни спомени,
ще заровя онези пътеки,
ще погледна напред с чисти,
готови за обич очи...
© Пламена Христова Все права защищены