И ангелите плачат...
Вече нямам сълзи
и не мога да плача!
Да, изплаках ги всички докрая
И не мога дори
да изхлипам във здрача,
затаен в тишината на Рая...
На земята сега
днес не искам да слизам.
Натежава ми хорската мъка
и това, че животът там тъй се изнизва,
изтъкан от безбройни разлъки...
С колко много тъга
и угрижени хора
този свят е изпълнен – не знам!...
И се питам – безсилен, загледан отгоре:
- Помощ мога ли днес да им дам?...
Вече нямам сълзи
и да плача не искам....
Аз съм ангел – не бива да плача!
Но последна сълза днес отрони се искрено
и стопи се на Рая във здрача...
© Георги Ванчев Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Благодаря за коментарите ви, приятели! Всъщност - никой не е виждал ангели, Весе, тук на земята, за да каже плачат ли или не!
-
Ангелите не бива да плачат!
-
Много ми хареса!
-
На земята сега
днес не искам да слизам.
Натежава ми хорската мъка
и това, че животът там тъй се изнизва,
изтъкан от безбройни разлъки... -
Много хубав стих!Поздрав!
-
"На земята сега
днес не искам да слизам.
Натежава ми хорската мъка
и това, че животът там тъй се изнизва,
изтъкан от безбройни разлъки..."
Харесах си този пасаж.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Браво!