Понеже някой ден светът ще свърши
и много преди него ще си идем,
аз искам да ме помниш - онзи същия,
когато бях ти само мил и свѝден.
Когато още вярвахме в безумия
на влюбени в усещане за вечност
и виждах те в дузина пълнолуния,
изплакани с вини и безнадежност.
Помнѝ ме до мига на безразсъдството,
блажено те завърнало в живота!
До там, където вплѝтали сме пръсти,
като сякаш, че молитва за любов... ...