И баба ми го знае...
Тревожни мисли се въртят
от този тъй объркан свят...
С Косовското признание
пак ще загубим препитание.
Градчето ми мило още ще умира,
някой си мошеник пълни си кесия,
за народ и хляб хич не му пука,
а как, как ще се живее тука???
Какво, че има слънчев ден,
кога народ ще е делен...
В съседа... мечка ли играе,
и у нас ще тропне, ще си проиграе...
И баба ми го знае... :-(
© Елена Калчева Все права защищены
с обич, мила Лени. Много хубаво!