фото: http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=137834
Посрещнах изгрева. И капките вълни
разбиваха се във скали оголени,
а пръските трептяха в две очи...
Как исках да летя със птиците!
Със лекота аз океани бих превземала
и за отмора спряла бих на някой плаж,
от песъчинки твойто име бих изписала
и от вълните пазейки го - като страж.
И после в раковина бих го скривала-
да не се изрони то до сутринта,
когато вятъра крилата ми превземал е...
При теб бих върнала се на мига.
Тогава бих влетяла през прозореца
с очи, препълнени от нежност и любов.
Бих леко ги посипала в сърцето ти,
макар примесени със не една сълза.
И БИ боляло то, ако във себе си
ти носеше от плът и кръв сърце
и от егоизма ти не бе разядено...
Ти в Обич би превърнал моето лице!
Уви - Не БИ!
© Петя Кръстева Все права защищены