voda (Елица Ангелова)
582 14033
19 сент. 2018 г., 12:55

И близки, и далечни... 

  Поэзия » Строгие формы
1493 14 31

Река съм аз – от изворче родена.

И път си правя, тичам към море.

Не се опитва никой да ме спре,

защото съм със сила надарена.

 

А ти си Връх. Издигаш се над мене.

Но няма никога да разбереш,

че в този вечен бяг ми е добре –

животът ми е форма на движение.

 

Съдбата ни така е отредила:

един до друг – и близки, и далечни,

да пием свобода и светлина;

 

небето да ни гледа и закриля,

а времето да обещава вечност...

Два символа – на мъж и на жена.

© Елица Ангелова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • И ти пишеш хубаво, Вал.
    Благодаря, че намина!
  • Много хубаво стихотворение.
  • Високо ценя мнението ти, Мария.
    Благодаря – с пожелание за успешни дни!
  • Интересен и чудесно изпълнен поетически замисъл! Добре и като майстор в свои води се чувстваш в сонетната форма, Ели! Браво!
  • Държа на идеята, Петре.
    Радвам се, че отбеляза това.
  • Интересен сонет.
    Хареса ми идеята.
  • Много мило, Веси!
    Топли поздрави и от мен!
  • Присъединявам се към прекрасните отзиви на това великолепно произведение! Сърдечни поздрави, Ели!
  • Малко късно видях коментарите ви, Приятели, съжалявам.
    Всички сте оставили сърце в думите си, просълзихте ме.
    Сърдечна благоданост – с пожелание за много красота в дните ви!
  • Поздравленията! Страхотно произведение.
    Толкова сме непокорни и диви хората...Като майката Природа.
  • Както често ми се случва...излетя ми недовършен коментара.Та искам да кажа,не само зарад сонета,а ти наистина си голям поет,Ели!А този стих ми напомни една руска песен,в която се говори,че "ние с теб/той към любимата,с която се разделят/сме двата бряга на една река-винаги вървят заедно,но никога не се събират...А ти още по-прекрасно си го изразила!Възхитена съм!
  • Прочетох в Интернет,че сонети пишат само най-големите поети....
  • В твоите стихове лирическата винаги е смирена и нежна! И знаеш ли, Ели, представям си теб – точно като такъв човек те усещам! Искрен поздрав за силната и въздействаща творба!
  • Движението, промяната и животът кодирани в реката, като несекващ извор на женската стихия и силата заедно с устойчивостта на мъжа. Според мен е майсторство чувството да се предаде и постигне, чрез най- точните стъпки. Възхищения, Ели!
  • Вечната борба и единство на тези два символа - мъж и жена! Поздравления за този прекрасен сонет!
  • Ели,много ми харесаха сравненията и подтекста вложен в тях.Колкото различни толкова и необходими един на друг.
    Поздравявам те!
  • Конкретно и оценъчно!
    Благодаря, Доче!
  • Красиво и оригинално казано..." един до друг – и близки, и далечни,...а времето да обещава вечност..." Моите искрени поздравления!
  • Добре дошъл, Влади!
  • Радвам се, че прочете, Светла!
  • Прекрасно, Еличка...
    Балсам за душичката си...
  • Благодаря за този толкова стойностен коментар, Милко!
  • Вярвам в искреността на думите ви, Приятели.
    Сърдечна благодарност към всички, изразили мнение, и към тези, които спряха да прочетат.
    Успешни и зреждащи дни!
  • Ели, прекрасно е! С дълбок философски заряд! Браво!
  • Хубава идея
  • "Виж Тибър, който в бяг към морски бряг отива
    е тук като преди. Така върви светът -
    което е под ключ от времето загива,
    ала ще устои което е на път!" /Жоашен дю Беле, 1549г./

    Тези редове на великия поет от Плеядата ми дадоха ключ за осмисляне на това проникновено лирико-философско стихотворение. Образите на този Връх и на вечно течащата под него река, стремяща се към морската шир - "два символа - на мъж и на жена", навяват чувство за вечност и живот!
  • Интересна творба!
  • Хубаво е!
  • "...че в този вечен бяг ми е добре –
    животът ми е форма на движение..."
    Ех, че е хубаво, Ели!...
    Аплодисменти от мен за тази прекрасна творба!...
  • Хубаво Стихотворение!
  • Хубав сонет!
    Поздравления, Елица!
Предложения
: ??:??