17 нояб. 2019 г., 00:44

И бог да си, не можеш ме измисли! 

  Поэзия » Любовная
504 2 1
Кога ще ме намериш най-накрая?
Познаваш ме от два живота време.
Заспивах, грешен по мотелски стаи,
(на тебе погледа ти, замъглен е.)
Или пък моите очи са слепи?
А уж не чукам на заключени врати...
От тоз' живот не взимам лесно.
(Освен обвързани жени.)
Не ми е време за младежки срам.
Душата ми поне да беше девствена!?
Под роклята ти - огън и вода.
По дяволите, адски си божествена! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Антонов Все права защищены

Предложения
: ??:??