Натежали са клони от мъка
птици не кацат на тях
въртят се във кръг и отлитат
потресени от болка и скръб
огнени пламъци, огромни езици
ближат със съскане всеки живот
оставят след себе си само руини
и грохот и ужас жесток
Сценарият на тази разруха е дълъг
пиесата се смеси със сълзи от кръв
дървета изгорели , тлеят и просят
за малко листа, за още живот
Летете, птици свободолюбиви
разнасяйте чрез песента
тук и Боговете са се скрили
и не чуват нито воя, ни вика
Мамо, защо бомбардират? Аз ще им дам
своята кукла! Само да спрат
© Румяна Друмева Все права защищены