И бялото понякога боли

valiordanov (Валентин Йорданов)
1812 1469

9 дек. 2012 г., 12:53

Поэзия

391 0 1

Брезата бърше своите сълзи,
когато е налегнала тъмата...
Най-белите са нейните очи,

сред всичките дървета във гората.

Но кой познава брезовия плач
и кой се пита за какво тя плаче?
Нароченият за жесток палач
дали не крие някакви задачи?

Върбата със брезата не дружи,
но в мъката мълчи усамотена…
Мечта по сърцеритъма личи.
Сбъднатостта са точка и вселена...

Точката със теб - ни е черта,
която се изменя по средата,
но тя оставя своята следа,
с която се закача палав вятър.

В гората на прекрасните брези,
когато е налегнала тъмата
и бялото понякога боли,
но болката разпалва красотата.

И бялото понякога боли

Свързани произведения

Комментарии

Предложения