Навън вали ли? Чувам дъжд пак по стъклата.
И нещо тропа като ураган...
... прилича леко на бурята в душата ми...
И не искам да поглеждам, защото зная кой е там.
Отново си се върнал... и чакаш да те пусна.
А мога ли да си го позволя, не знам?!
Всеки път опустошаваш дома ми... и си тръгваш... абсолютоно сам.
Прекратявам тази агония... и не, че няма да ти прсотя.
Прощавам ти причинените ми поражения,
но да се доближиш до мене... няма да ти позволя!
За последно днес те преживявам.
Струваш ми скъпо, знаеш ли? ...