А то, като боли отляво – блян!
Та ни ти се живее, ни умира.
Застанал до леглото – Караян,
на мене за инат. И дирижира.
Това, че той е мъртъв, откога,
повярвай ми, съвсем не ми помага.
Тежат, тежат проклетите рога
и бръмбърът, последния избяга.
Та, идвай, ще те чакам всеки ден
предлагам здраво с теб да се "наквасим"
и да напием... Мъртъв диригент,
или да се простим съвсем – с ума си...
© Надежда Ангелова Все права защищены