Аз съм Ти, нея, него...
аз съм всички лица,
аз бях... всички,
преди много нива.
Бях сред скалите,
в горите...
шиех дрехи от кожи.
Бях по върховете
с орлите,
седях сред знатни велможи.
Бях в битки сурови,
бях в духа си сломена.
Носех своите рани...
делях радост блажена.
Знам победи и скърби
с вик в душите стаен.
Чух отговорите... мъртви
и пратили всичко в тлен.
Крачих с всичките Аз...
бях любов, бях компас,
бях грижа и сила.
Бях войн с мъдър глас,
бях нежна молитва.
И днес съм пак Аз,
кръв във вени пулсира.
Деля всичко със вас...
лица в които се взирам.
© Валя Сотирова Все права защищены