Написано през 2002 г., в момент на отчаяние -
в тринадесетата година след началото на прехода и на големите надежди.
Трябва да си
страшно упорит,
кожата ти да е
грозно здрава,
за да оцелееш
и се съхраниш
във вълчето ни време.
Нужни са ти
нерви от въжета,
парафиран договор
със дявола
и да се усмихваш
и усукваш,
и студен да си –
като змия.
Да търпиш
да те използват,
да не мислиш,
да не чувстваш
и по - твърд да си
от камък,
и да нямаш сърце,
и да нямаш душа,
угрижени ръце,
очакващи те деца...
2002 г.
© Росица Танчева Все права защищены