6 июн. 2006 г., 23:09
(в памет на баща ми)
Помниш ли оназ самотната градина,
ей там, край стария измислен път,
покрай която яздехме с години
и бягахме от житейската агония и смут.
Помниш може би оназ картина - залеза тъй вечен,
издигащ се далеко над посърнала планинска гръд,
и как изгледът ставаше за нас тъй нежен,
когато сливаха се цветовете във един вълшебен миг...
И сякаш бяхме най-близки ний тогава,
макар царе, водили помежду си боеве,
поваляли редиците си до забрава ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация