Пожълтели билети, останали от първото представление, от последното тръгване. Разпръсната яркост, снимка на Чаплин, който знае... А онзи пиян тип ме пита: - Какво е да си нямащ? - Копеле! Разпръснати очаквания, или просто... Желания – живот под слънце и под луна. Нормално е да помниш... Да пишеш... Да пиеш... Есен. Във здрач върви, под бавна събота един от .... хората. Купува вино и цигари, И после... пие вино, в стаята, а тя е бяла болна – жалък пес, и ДРАЩИ някак самотата по вратата ми, защото свърши ЛЯТОТО... И искам спомени, и искам..... По дяволите да върви и лятото, и всичките мечти! Билетите са жълти, мой човек, и циркът е далече... Пияният ме пита: - Какво е да си нямащ, Хенри? А аз мълча… И после викам бармана. - Какво да бъде? - Нещо силно. А барманът налива още слабост…
...и ДРАЩИ някак
самотата
по вратата ми,
защото свърши
ЛЯТОТО...
* * * * * * * *
...и идва есен - с вятър, дъжд и мъгла, но може би и с нова надежда
Поздрав, Ясене! Хубав стих!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.