25 июн. 2018 г., 19:01
Рони се, невидим в полумрака,
копнеж, посипал пърхащи ресници.
Устните ми там са, недочакали
танца на палуващи искрици.
Коси повдигам, а целувки сухи
редят по шията пътечки.
Ушето стигам, сетне спускам се...
вкусвам белотата млечна.
Вземам те в прегръдка лека;
нежен повей съм в полята, летен.
Не смогва да прикрие дрешката,
колко жива си, затопленка, омекнала... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация