И някак си е хубаво, когато
ме изненадваш с шоколад и ягоди.
Когато ме прегръщаш като лято
и смееш се над дребните ми ядове.
Когато за вечерята забравям,
загледана към хиляди небета.
Когато безвъзвратно остарявам,
а ти намираш още в мен детето.
Когато безутешно съм дъждовна,
когато сляпа яростта ме дърпа,
а ти безмълвно, но така грижовно
подаваш от пакета носна кърпа. ...