4 янв. 2008 г., 10:20

И ето... 

  Поэзия » Другая
602 0 3

И ето, кръвта ми се стича
и мен на тебe обрича.
И ето, нарани ме
и промени ме.
И ето, в твоя ме превърна
и всичко в мен обърна.
И ето боли ме
и моля: 'Остави ме!'.
И ето, гласът ми нечут остава
и мойто сърце ме предава.
И ето, обичам те
и любим наричам те.
И ето, късно е да узная
и разгадая твойта измама.
И ето станах излъгана, заблудена
и неспособна да я приема.

© Александра Чикова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??