И мойте дни

Не ми остава кой знай колко...

И мойте дни са преброени.

И трябва да призная с болка,

пътеките са извървени!...

На всички времето не стига.

Не знам кога аз ще живея?

Бях вързан цял живот с верига,

не можех да се разпилея!

Тешах се винаги с мечтите.

Те бяха моите наслади!

Живота гонех по петите.

Не чаках никакви награди!

И днес, когато съм на края...

И пътят дълъг е след мене.

Аз пак се вглеждам във безкрая.

И любопитството ми стене!

О, до кога така ще бъде?!

Това се питам. И не зная!

С орлите няма да пребъда...

Аз знам, че всеки стига края!