И не, че с раните си тежки свиквам...

9 июн. 2024 г., 15:34

Поэзия » Любовная, Строгие формы

161 2 2

И не, че с раните си тежки свиквам -

те от любов ме водят към познание.

На всяка остра болка не откликвам

отпушил в себе си негодувание.

Не го приемам като наказание

житейското си поприще оскъдно.

Отново и отново упование

разказва ми за щастието бъдно.

Не може да съм влюбен безразсъдно,

защото вярвам в твоята магия.

Душата ми изпълва обич плътно

и в ден красив блаженство ще открия.

Докато стигна нежният ти цвят

трънак до време ще е моят ад.