Изсъхна коминът на старата къща.
Преляха тревите. Вратата изгърбена
чака приведена моето връщане.
Заспали кепенци, прозорци изкъртени
примигват и носят вода във съня ми
без обвинения. Със скрита печал.
Живеят до днес там, снишени в дъха ми.
Опиващи. Ярки. Свещени. Граал.
Не помня кога за последно се върнах.
Дали приказка беше? Или спомен смълчан...
И примигнах. Отърсих се. И се обърнах.
Не погледнах в очите светът онемял.