...И утро следваше нощта...

Във бясна надпревара...

Старица белокоса тихичко повтаря:

-         След всяка нощ пристига утро... и слънце пак ще грее...

Дали във мрачните ждрела на самотата

лъч ведър нявга ще проблесне?

И ще стопи ли той тъгата?

-         Аз зная, синко! Ще засияе добротата!

Народите в борба ще се възправят,

Благословена пак ще е земята!

И нека рози разцъфтяват във опустелите градини на душата!