Тишина в сърцето и в душата, тишина, обвита в празнота, тишина от болка непозната, тишина от болката на сатаната. Така боли, че прегреших, че тази подолост аз извърших. Така боли, че те "убих" и то съзнателно го туй направих. Сега се леят мойте сълзи, но смисъл няма, знаеш го и ти! Какво остана от мен сега? Какво остана в моята душа? Знам, че не заслужаваше това, но на някой трябваше да отмъстя! За подлостите, който преживях, за болката, която изтърпях. Но и сега боли, макар от другата страна макар че съм не наранена, а нараняваща. Кажи какво да правя във този гаден кръговрат? Кажи къде да ида в тоз ужасен свят? Нараних те - признавам. Поне това оцени, защтото на мен никой не ми се извини! Не искам назад да връщам дните, искам с другиго да почна аз, искам да изпитам радост във този странен кръговрат!
Да,знам ,че не трябва да наранявам невинните и т.н.,но това стихотворение не е от моя гледна точка просто имам много познати ,който постъпват така и реших да напиша нещо такова.Благодаря ви!
Този , които те е наранил няма да ти се извини.
А ти недей да нараняваш мъжете,които не са виновни , защото от всичко най-много ще страдаш ти.
Знам го от личен опит.
Опитай се да превъзмогнеш всичко и продължи напред ...
защото зад теб няма нищо.
Хареса ми стиха.
Поздрави...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.