Кажи ми - само аз ли ти останах,

изгубена във своите илюзии...

Не можеш, как ще ме забравиш -

заключена в тъмницата-сърце.

Безмислено се бориш срещу себе си,

не искаше, но бягаш и мълчиш.

Пропускйки едно признание,

как очакваш вечер да заспиш?!...

Не плача и не моля никого,

някога помолих само теб,

сега не страдам даже и от нищото,

но не мога и да кажа, че вървя напред...

Не те очаквам и не пожелавам,

научих се да имам само мен.

Забравих как крещи се.

И отлагам...

Бавничко топят се късчетата лед...