И пак връхлита омразата!

И пак изпива и драска по вазата

на кухата душа.

Жестоко и бясно изгаря (проказата),

и жалко и страшно опустошава миражите.

С прогнили усти, вонящи души,

искрящи очи, дивашки крещи!

Не щади!

Един по един разкъсва, ръфа ги бясно,

доскоро миляла и галила сластно.

Самодоволно и властно!

Кръвта прясна се плиска шуптяща

и дава окраска на лъвица бясна.

И парче по парче те дели

и се радва на жалките писъци.

Предателство тя не търпи!

Ще те унищожи!

И с див плам ще продължи

към следващия, който ще я унизи.