и полъхва зефирът...
на сандалов елей по следата ефирна дъхът се приплъзва...
в кехлибарено топло мигът се облича...
докосване нежно по белия път на коприната...
пръстите плахо пролазват и в топлия пясък се губят
на златните пясъчни хълмове...
стъпка по стъпка след отронени листчета бели от лотос
бавно и нежно в меките копринени гънки
прохладата търсят на извора жив непресъхващ...
опияняващо нежно...
жадно отпивайки с връхчета меки в топлата влага потъват...
а тя... с омаен дъх на шафран в бисерни сълзи ги къпе... ...