7 мар. 2011 г., 09:03

...и попътен вятър. 

  Поэзия
2188 0 35

Аз обичам тишината на нощта

и всеки ъгъл в празната ми стая,

димът без мирис на свещта ,

угарката, която в мен догаря.

 

Обичам сенките наметнали покоя

с воали от безумно примирение.

И пътят неотъпкан към безкрая

на моето безсмислено падение.

 

Обичам всеки път да се завръщам,

а тази стая легнала в мълчание

да ме посреща там все по – същата,

да ме обгръща с нежно покаяние.

 

Аз обичам тишината на деня

и всеки миг от пътя на душата.

Бездомният потъне ли в съня

и дом си има, и попътен вятър.

© Николина Милева Все права защищены

Автор запретил голосование.
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??