27 мар. 2008 г., 00:54
Тринадесет добре, но има Още... куплети на "мечта" да изредим. Онези- Седемте, така тревожни те, замръзнали в Душите да стопим: Мечтая си в света да няма котета, с отрязани опашки и с бензин поляти и изпепелени в опити "на колко метра?" за да проверим... Мечтая си да свърши дендроцИда, резачките моторни да стопим, дърветата да считаме за "Живи" а не за "материал", който "ценим"... Мечтая си да няма адски писъци на двадесет и пети сутринта, да няма вече кървищА в съсиреци, обагрили по Коледа снега... Да няма по света одрани кучета, да няма дива радост от това, че "да дереш животно" си научил, че вкусил си "Урока на Кръвта"... Мечтая си за хиляди ЖивОтища в които Всеки да Изпита що Е Бил, дорде накрая Вси Души "по ноти" в Една Хармония ВоВеки зазвучим... Да няма по света душици зъзнещи, да няма нигде гняв или беда, до синьо в суета да се не бръснем, да не пуфтим от нерви пред "властта"... Мечтая си Пространствено Безвремие във Резонанс със нашите Сърца, "Почивка в Мир" на всяко самомнение и всичките тревоги на Света...
Следующее из категории
Следующее автора