Простих на всички, но на теб
простих болезнено и щедро.
Обърках със сърцето буца лед.
Простих си, на деня аз гледам ведро.
Вървя и знам, че всичко е напред!
В делата да грешим се случва
често, от бързане, умора и лъжи.
Плесницата любовна- тя е звучна,
с достойнство истината си кажи!
Животът без любов е проза скучна!
И всеки ден си знаем е подарък.
Животът ни е даден за веднъж.
От нас зависи всеки изгрев да е ярък.
В едно да бъдем- аз- жена, ти -мъж.
Да си прощаваме е сладък залък…
© Люси Атанасова Все права защищены