Не ми спестява нищо животът...
Парчета градят душата ми цяла.
Умората идва всеки път с тропот...
Но все още съм оцветена в бяло.
За да изписвам бъдещи тръпки
и с много обич радост да творя.
Нищо, че блестят кръпка до кръпка.
За всичко в живота си благодаря!
© Павлина Христова Петрова
Разтварям шепи да греба покрай мен – спомени, импулси, мечти... и накрая се чувствам опустошена... Но между това има шеметни мигове... Едно мисля, друго правя... (не че това, което мисля, не го правя...) и все ми се изплъзва пълното удовлетворение...