Не ми спестява нищо животът...

Парчета градят душата ми цяла.

Умората идва всеки път с тропот...

Но все още съм оцветена в бяло.

За да изписвам бъдещи тръпки

и с много обич радост да творя.

Нищо, че блестят кръпка до кръпка.

За всичко в живота си благодаря!

                      © Павлина Христова Петрова

Разтварям шепи да греба покрай мен – спомени, импулси, мечти... и накрая се чувствам опустошена... Но между това има шеметни мигове... Едно мисля, друго правя... (не че това, което мисля, не го правя...) и все ми се изплъзва пълното удовлетворение...