След мене ще останат само песните
и думите, в душата ми надничали.
Ще каже някой: – Хич не бе от лесните!
Но иначе не бихте ме обичали.
Не само име беше ми Надеждата
и вярата ми, чиста, като детската,
а виждах всичко, с нож разсичах преждата,
предателството, болката, гротеската...
Не искам много дълго да ме помните,
рулетката житейска, знам завърта се,
помнете само – мразя вероломните!
И шило съм... И в гроба си не свъртам се...
© Надежда Ангелова Все права защищены