Ти тръгна си. Зловещото ти "Сбогом"
без жал ехтеше, чувах го добре,
Не вярвах аз. Не знаех че ще мога
да спра да плача, че болката ще спре.
Безкрайни дни. В тях много мъка
изтече някак. Поемах мисълта,
че любовта обречена бе на разлъка,
животът смислен е и след това...
и след това ....отново ще се смея.
Попивам жадно всеки минал ден
и всяка нощ. Аз пак обичам, пак милея
за новата любов, за другия до мен. ...