9 янв. 2011 г., 12:57

И слънцето с тъга ще се отрони... 

  Поэзия » Другая
814 0 36

 

 

 

И СЛЪНЦЕТО С ТЪГА ЩЕ СЕ ОТРОНИ...



Ще ромолят звездите с цвят на спомен,

когато те изпраща обичта ми.

И слънцето с тъга ще се отрони,

до тебе просълзено ще застане.


Душата на баща ми ще наднича

над рамото с очи на незабравки,

когато аз на гроба коленича

със жито за почернените мравки.


Рисувам с думи снимка. От... тогава.

Но болката изпепели ме вече.

Подскочил от трагичната представа,

дъхът ми с ужас в пропастта се свлече.


Държа ръката, двете плитки сплела,

и стискам в шепа детските усмивки.

След татко всичко беше ми отнела

съдбата... Но след мама как ще свикна?






 

© Мария Панайотова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??