27 июл. 2023 г., 12:03  

И стигнеш ли на пътя края най-подир 

  Поэзия » Философская, Строгие формы
912 5 4

Каквото имаш до трохичка си раздала
и следваш неотклонно своя трънен път,
от остри камъни нозете ти кървят
и всяка нощ за теб безсънна е и бяла.

 

По всеки стръмен сипей каменист и рът,
събираш думите и болката до смърт
доказва им, че ти напук си оживяла.
След злостни думи по-високо си летяла.

 

И стигнеш ли на пътя края най-подир,
в душа ранена неведнъж ще търсиш мир,
каквото имаш, а и нямаш ще ти вземе,

 

смъртта щом дойде тихо сетния ти ден,
но ти ще знаеш, че стихът ти подарен,
ще надживее теб и земното ти време

 


 

 

 

 

 

 

 

© Надежда Ангелова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??