23 дек. 2020 г., 09:04

И сух е снегът, а пък ние сме мокри 

  Поэзия » Другая
629 7 7

Преваля разсеян нетрайният ден
и стъпвам
в мъгливи пътеки...
Небето е тясно за нов Витлеем,
а късните лодки
се връщат полека.
Под покрива схлупен
на земна душа
промъкват се първите вярващи котки.
Джуджето се спъва в дълга брада
и сух е снегът,
а пък ние сме мокри.
Ще има подаръци, вино и мед,
канелени ангели,
топла елха
и някой усмихнат снежен човек
света ще прегръща
против самота.

© Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??