toxin (Таня Донова)
357 4102
6 окт. 2019 г., 14:07  

И така нататък 

  Поэзия
905 1 14

Ден след ден ослепява светът,

като прах във очите ми влиза

и го бърша, но пак ме бодат

чужди погледи в моите грижи.

 

Ден след ден оглушава светът,

даже своите нужди не чува,

но доволно ми дразни слуха

с разточително празнодумие.

 

Ден след ден оглупява светът,

щом забравил е как да се радва

на дъжда разноцветни листа,

на мига, дето няма друг равен.

 

Ден след ден изтънява светът

и през него по-ясно се вижда,

че животът е всъщност отвъд -

обичта ми където ожида ме. 

 

 

 

© Таня Донова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Винаги си ме разбирала, Светлушко. Толкова си ми близка...
  • Светът може би е изгубил сетивност, докато всичко при теб минава през сърцето! (оф, сега виждам, че предишният коментар е подобен на моя, но... поне не можеш да се оплачеш, че не целият свят е полудял, и слава Богу!! )
    Поздравления, мила!!
  • Права си, Таня! Погледни по-надълбоко в сърцето си, Той е там, а всичко, което е в душите ни, рано или късно се материализира. Споделеният живот носи радост, така е! Скоро ще ти се случи. Въздава ни се според вярата.
  • Благодаря ти, Гюлсер! Животът сам по себе си е нищо, ако най-ценното - да бъде споделен с любим човек, липсва.
  • Трябва да се научим тук, на Земята, да изживяваме радостта от живота с ненакърнени сетива. Да се научим да синхронизириме вътрешната си светлина с тази, дарявана ни безвъзмездно от Слънцето, материализирана или отразена във видимите обекти около нас. Смирена болка усетих - по изгубения смисъл на съществуването човешко! Мъдро послание!
  • Да, извървяна равносметка са думите ти.
  • Нататък, нататък и в крайна сметка винаги стигаме до това, без което не можем
  • Колкото по-нататък, толкова по-така е светът, Таня...
  • Краси, каква приятна изненада!
    Георги!
  • Най-красивия миг е сега,
    най-далечия ден беше вчера,
    в тази толкова пъстра дъга
    най-желани очи ще намеря ... "И така нататък"
    Вдъхнови ме, Таня.
    "...че животът е всъщност отвъд -
    обичта ми където ожида ме.". Поздрави!
  • Хареса ми.
  • Две Имена в творческата светилница са ми на гости!
    За мен е чест!
  • Браво! Отново смислено и красиво написано стихотворение, което въздейства и замисля!
  • А го разбираме късно
Предложения
: ??:??