август 2013 Румяна Славова

И тази нощ ще мине -

нецелуната,

притихнала във здрача син...

И трепкат клепки,

развълнувано,

изгубили от своя сън...

Рог на новолуние

в зениците боде,

но броят очите - замъглени,

златните звезди

и на всяка пожелават си

любов и шепа щастие!

В леглото място няма -

огромно е и твърдо,

негостоприемно...

И сякаш зъзнат

завивките сатенени,

нищо, че навън е лято!

И тази нощ ще мине -

непрегърната...

С една прегръдка само -

на нощница от брюкселска дантела -

пареща, мечтаеща,

във тази нощна жега,

на пода да си полежи...

Роман любовен с абажура,

компания на тишината правят.

И шепнат буквите едва

история, горещо-страстна,

но тъй далеч от реалността!

И час след час изтичат -

неразбиращи,

дали истина любовта била е,

или сън - сънуван преди сто години!

И тази нощ отмина...

с привкус на сълзи,

без спомен да остави,

и... без тебе!