9 мая 2012 г., 16:29
И те търся в стих, нежно изречен...
Заваля над града изведнъж,
монотонно и някак унесено.
Сякаш хиляди капчици дъжд
тихо шепнат - къде си, къде си...
И заплита Бургаската вечер
тънки мрежи от лунна мъгла.
И те търся в стих, нежно изречен,
в притаения зрак на съня.
А навярно и днес се разминахме
някъде там, по Крайбрежната.
Ти - без лице и без име,
аз - уморено-небрежна.
Или в края на дългия ден,
ей така, без да знаеш, си минал
само миг, или два преди мен
покрай фонтана с делфините.
И сред нежно разцъфнали люляци,
сме поели безцелно нагоре.
А онази, най-пъстрата улица,
ни е скрила в морето от хора.
Или оня чудак бил си ти -
спрял на "Тройката", точно до ъгъла,
дето в джоба си носи трохи
да нахрани събраните гълъби?
Или може би ти си дъжда,
нависоко в простора понесен.
Търсиш моята сянка в нощта
и нашепваш - къде си, къде си...
монотонно и някак унесено.
Сякаш хиляди капчици дъжд
тихо шепнат - къде си, къде си...
И заплита Бургаската вечер
тънки мрежи от лунна мъгла.
И те търся в стих, нежно изречен,
в притаения зрак на съня.
А навярно и днес се разминахме
някъде там, по Крайбрежната.
Ти - без лице и без име,
аз - уморено-небрежна.
Или в края на дългия ден,
ей така, без да знаеш, си минал
само миг, или два преди мен
покрай фонтана с делфините.
И сред нежно разцъфнали люляци,
сме поели безцелно нагоре.
А онази, най-пъстрата улица,
ни е скрила в морето от хора.
Или оня чудак бил си ти -
спрял на "Тройката", точно до ъгъла,
дето в джоба си носи трохи
да нахрани събраните гълъби?
Или може би ти си дъжда,
нависоко в простора понесен.
Търсиш моята сянка в нощта
и нашепваш - къде си, къде си...
© Мария Вергова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Висока класа! Поздрави!
-
Хубав стих, изпълнен с много нежност и копнеж!
Поздрави, Мария!
-
"Ти - без лице и без име,
аз - уморено-небрежна."
Хареса ми (публикувано е на рождения ми ден) -
Илко, Ивайло, благодаря ви!
-
Не знам как съм подминал този стих. И изобщо кой може да го отмине - тук красивия песенен ритъм, който е избран, води към неоскърбените поетични светове на автора. В тях има от всичко - и сподавен копнеж, и надежда, която се къта в притаения зрак на съня, пъстротата на делника, от който надничат ту люляци, ту мъдрите очи на делфините. Уморена небрежна и влюбена, Мария Вергова ни поднася поредното стойностно стихотворение!
-
Жанет, Чо, Силвия, Веселка, Нина, благодаря ви!
-
Като песен е!Поздрави и от мен!
-
Хубаво!
-
Този стих го четох някъде тия дни, но не помня вече къде
Но все едно, хубавите неща могат да се четат до безкрай
Поздравления!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
спрях се при твоите стихове с удоволствие...