Все политам назад като вятър,
полетял над гори и усои,
като някакъв таен ваятел,
завладял си ти чувствата мои.
Сред море от лица и любови
разпознавам единствено тебе-
колко болки и колко тревоги
се боричкат без жалост във мене.
И те търся в замрели копнежи
без надежда за ново начало,
все по пътища ледено- скрежни
съм вървяла без твоето рамо. ...