И ти ли?
Правиш се, че не разбираш ли?
И ти ли с мен ще си играеш?
Че ме боли, не виждаш ли?
С празни думи ме ласкаеш.
С жълто-зелените си очи
раздираш душата ми жадна.
Около мен са само мъгли,
родени от заблуда празна.
И ти ли чувствата подритваш,
правейки се на разсеян, май?
Дори с мене не се допитваш,
разпиляваш надежди без край.
А може би е някъде там
човекът, който те обича.
Готов дори да остане сам,
но на теб в любов да се врича.
А човекът съм аз може би...
Не си ли мислил веднъж поне,
че сърцето ми за теб гори?
То само по пътя си пое.
Изпълнено с несигурност е,
свито вътре в мен стои.
За теб не спира да копнее,
уплашено за теб се моли.
И ти ли ще си тръгнеш така
казвайки ми, че съжаляваш?
Ще си тръгнеш ли с тиха крачка,
без глава назад да обръщаш?
Но остава капка надежда,
че ти си различен... че си ТИ!
Че си (мисълта ме отвежда)
този, който не казва лъжи...
© Стефка Георгиева Все права защищены