5 апр. 2016 г., 20:34
И ти ли?
Аз нося безмерната своя Тъга
в гордо, студено мълчание.
А как ми се иска, просто така,
без срам да избухна в ридание,
до нечие чуждо, кървящо сърце –
да се просна сред Храма, на пода
и да изплача до грам, до Небе,
как без Тебе да дишам не мога!
И не паля никога свещи –
Гледецът на Бога е ням и студен.
И се крия от твоите вещи, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация