Със блясъка на твоя дух
към мен се връщаш жив и топъл.
Със взрив от стихове дошъл,
събирам в шепи твоя дъх.
Но Бог ми дава само миг
с очите си да те посрещна.
Светкавично улавям тази среща -
за миг отново да те вдъхна.
Това не може да се обясни.
Дори със думи трудно се описва.
Една душа,
от дълго разстояние -
създава вечност от живот,
горящ на хоризонта.
И виж как изведнъж,
в такива Божи мигове -
отново с теб сме заедно.
И… точка!
Заедно!
01.10.2009 г.
Весела ЙОСИФОВА
© Весела ЙОСИФОВА Все права защищены