Приятелю, добре, че си далече –
пространствата ме пазят да сгреша.
Неволно те очаквам всяка вечер
и жажда мъчи моята душа.
А после идват сънища порочни,
отнасят ме в далечни светове
и нещо неочаквано започва –
изкачвам непознати върхове.
Една неподозирана наслада
изпълва всичките ми сетива.
Събуждам се по-хубава, по-млада...
И всяка нощ повтаря се това. ...