Компромисът
се измори
две дини под една и съща
мишница да носи.
Замисли се и се реши
едната за мъничко да остави,
но гледай ти, възникнаха
внезапните въпроси:
“Къде да я подпре така,
че никому и с нищо
тя да не попречи?
Не дай си боже
някой да я отнесе нанякъде…
Върви та обяснявай после
що не си опазил сам труда си.”
…
И тъй като тежи, като вина,
охолно разположена самотна диня,
повдигна изоставената със свободната ръка.
Въздъхна и си рече: “И това ще мине…”
© Лина - Светлана Караколева Все права защищены