И тръгнаха си думите от нас.
И двамата потънахме в безмълвие.
Един до друг сме в тоя късен час,
а чувствата са скрити в някой ъгъл.
И сълзите пресъхнаха. Дори
очите безразлично в тебе гледат.
Ако си тръгнеш няма да боли.
И все ще има някой миг последен.
Бе крехка любовта, не оцеля.
Във мидичка сърцето ще затворя.
То ще заспи отново. Докога?
Дали ще се събуди пак напролет?